Като папагалче

Пропилявам цели дни, опитвайки се да запаметя факти, които най-вероятно никога няма да ми потрябват – дори и когато решавам кръстословица. И това ми било инвестиция в самия себе си. Вече знам що за инвеститор съм. За няколко дни съм погубил тотално начина си на мислене и до голяма степен поглед върху нещата. Нещо като битово мислене, но на теоретична основа, каквото и да означава това. Със всичките съпътстващи аномалии – ниско кръвно налягане, блокиране каналите на входяща информация, разтегливост на времето в пъти и други подобни. Добави кошмарните жеги(и това е само началото) и всичкото нерационално поведение, на което си способен, за да си усложниш допълнително поведението, и имаш малък отрязък от моята седмица. Какво пък, ако нямаш пари за папагалче, можеш поне това да си имаш. Затвори го в клетка, научи го да повтаря „да ви еба майката на сичките“ и вече имаш относителна представа за мен.

Парченца от миналото

Мерак да имаш да публикуваш.
Явно ме е поразила музата с лъка си (а според домакинския си арсенал-с тиган или бутилка от бира) та почнах да поствам без видима причина. Все пак човек трябва да говори само когато има какво да каже,в противен случай можеш направо да си резнеш ташаците и да си сложиш рокля (не се сърдете, момичета, аз много ви обичам).
Както и да е, днес реших да публикувам няколко параграфа от един стар мой сайт, който все още виси някъде из мрежата, но отдавна не го поддържам. Тъй като имам дразнещия навик да унищожавам всичко, което съм решил, че вече не ми трябва, ми се щеше да си запиша нещо от сайта и тук, за да го има в случай че нещо.. че аз му се случа. Всъщност публикацията представлява последния editorial,който съм постнал и единствения осъществен от това,което беше замислено като цяла серия, експеримент. Малки парченца от миналото. Дерзай.

„Последен ъпдейт на 11/19/2004 13:04:17
На прага на абсолютно все същото.
Вече не е толкова топло, което поне ще позволи на потните ми жлези или както там се наричат, да си починат. Жалко, че ритмичната смяна на сезоните не влияе по някакъв начин на живота ми. От известно време се хващам, че не живея, а преживявам. Всичко е станало еднообразно и еднакво, следващо отдавна предопределения си ход. Не че се оплаквам, не е толкова зле, просто напоследък ежедневието ми е като мелодия за пиано, която може да се изпълни с натискането най-много на един-два клавиша. Циклично повтаряне на тонове, без музика. А музика наистина няма. Снощи за кой ли път се опитах да преведа в ред своеобразната ми уредбичка, но май е безвъзвратно повредена, out of order. И така, седях си аз на леглото и си мислех как дееба може да съм такъв карък и да я изтърва още преди да съм я пуснал в действие дори и един единствен път. После пуснах кирливото си радио, което също не е наред и повече дращи в ума, отколкото развлича. Но не се оплаквам. Май. Повече от месец не съм рециклирал материал. Липсва ми вдъхновение. Липсва ми развитие. Всичко си стои на мястото, като наредена за вечеря маса в къща, чиито обитатели току-що са били отвлечени от НЛО. Сутринта се качих в претъпкания 280, заобиколен от отегчени физиономии и се сетих за онзи клип на Nine Inch Nails, където всички се наблъскаха в един влак, а после търчаха из пустинята. By the Way, всички чакаме With Teeth да излезе 2005-а, ако бат’ Трент не си промени за кой ли път решението.“

Сълзите вече напират. Славни времена бяха!
А ето и какво се случва, когато седнеш една вечер пред компютъра с бутилка водка и решиш да опишеш в детайли и времеви отметки споходилите те прозрения. Наистина се гордея с този трактат. Дълго време той беше скрит за публиката. Сега вече е разкаишен, за радост и възхита на човечеството.
„
Хронология на напиването/от 16.10.2004
23.18 часа. Налях си първата чаша. Ще я изпия! Мислех си за това, докато пътувах с автобуса, редом с мислите ми за един голям мазен дюнер, които така и си останаха неудовлетворени. Водката, която купих от денонощния магазин е топла, но мисля че има малко лед в камерата. Руснаците могат да капризничат колкото си искат – тази вечер аз ще пия топла водка. Факт.
00:24 часа. Знаех, че ще е трудно: все пак цяла сутрин бях на крак, следобеда изкарах в автобус, а за целия ден бях изял едва два кроасана, които си купих от гарата. Но задачата ми се оказва по-комплексирана отколкото предполагах. Още допивам първата чаша, а ме чака още толкова много. Усещането е толкова приятно, въпреки всичко.
00:56 Идеята ми да списвам по някой и друг параграф след всяка обърната чаша претърпя окончателен провал. Сега съм едва по средата на втората. Но забелязах една странна аномалия – противно на класиката(широко гърло,тясно дъно), чашата, от която пия, е тясна в гърлото и се разширява към основата, позволявайки по този начин да побере в себе си по-голямо количество течност в себе си без дори да е пълна до ръба. Може би това обяснява защо след като преди малко си налях за втори път бутилката е вече наполовина празна. Междувременно аз съм по тениска и къси гащи, но все пак, като всеки разумен човек съзнавам че така мога да настина и съм си сложил шапка идиотка на главата.Мани, мани…
01:08 часа. Кофтито когато пиеш чисто е, че рано или късно ти писва от трапчивия вкус и трябва да замезваш с нещо. Аз гася – с диетично пепси. Това ме навежда на тъжната мисъл, че гасенето оказва негативен ефект върху крайния резултат от проучването, което ме навежда на обнадеждаващата мисъл, че ще трябва да повторя проучването. Да, последния коментар моля пренебрегвайте. А, да – продължавам да пия топла водка.
01:56 часа. Току що налях третата за вечерта. С тая нестандартна чаша ще се побъркам. Чувствам се едновременно жалък и изненадан. Всъщност чашата е част от един комплект…ами,за водка, предполагам. Не го знам всъщност за какво е. От кристал. Такива има сума ти наредени на витрината. това ме кара да се заговоря за витрини. Много хора изживяват живота си единствено в опитите си един ден да го подредят на витрина. Но дали си струва… Ами май толкова имам да кажа за сега. Дали имам право да добавя, че великите мисли по правило са винаги прости и кратки или просто трябва да призная, че вече трудно нацелвам правилните клавиши. Ама не съм много пиян още. Май. Па и рано е да се предавам. Послепис: слушам хубава музика. Най-накрая успях да си намеря саундтрака на „Lock,Stock and Two Smoking Barrels“ Винаги е хубаво да знаеш, че собствената ти лудост води началото си от нещо нормално, поставено в екстремално хаотични обстоятелства. Това беше породена от музиката мисъл. или аз поне така си мисля.
02:15 часа. Чувствам се… абе не знам. Просто исках да споделя, че чувствам нещо. В момента на врата ми виси верижка, на която пише, че съдържанието ми е подробно и категорично. Никога не съм се съмнявал в стойността на украшенията, които съм си купувал, но каквоо по дяволите значи това, където го пише по врата ми ?!?
02:21 часа. Пикае ми се. Отивам да пикая. Послепис: Повръща ми се. Няма да повръщам.
02:25 Изпиках се.
02:27 Не, не повръщах. Ама ако почна да наливам само водка, без да пийвам от време на време по глътка diet pepsi, сигурно ще повръщам. Обаче факт – откакто съм почнал, това ми е първата и единствена кутия(can) разтворител към пиенето. Факт, да го еба.
02:31 Коментар: Констатацията на съждения не винаги води до предизвикване на следствие.
02:33 Демек: Някои прозрения просто не водят до развитие в качественото състояние на реалния свят.
02:35 Иначе казано: Понякога хората не осъзнават значението на решенията, които минават през главата им.
02:36 Или: Някои хора не са в състояние да проумеят величината на своя интелект.
02:38 Абе кво ма гледаш бе, налей още една
02:40 ТХЕ ЕНД ?
02:четиресе и няколко: и все пак ше пратя SMS на някой да го уведомя че съм съм злоупотребил щото нали съм дупе, апък сега е модерно да си дупе.
03:07 часа Коя беше тая ? have i fucked it. (ебал ли съм го?)
03:28 часа И така, стигнах до извода, че истинат е там, където я намериш, а не там, където са я оставили другите. все пак, какво си открил, ако само повтаряш предишното. Остава да си изясниш дали си откривател, или си повтаряч. Помисли си : дали правиш това, което правиш, заради себе си, или защото някой ти е казал, че е направил това. Твоят собствен свят е проекция на ума ти, не на общориетата норма. И ето тук умът ми блокира. Оставям разнообраните квалификации на теб. защото ти градиш света тази нощ, ако ще и да е само твоя. Не ти ли стига?
03:40 Това е и краят на вечеринката ни. Лека нощ. аз съм вече out of space.

Wake up and smell the coffee

Тази сутрин се чувствам някак си щастлив, при това без да съм си отрязал главата предната вечер или да съм се събудил влюбен. Не съм много сигурен на какво точно се дължи – дали на факта, че вчера се намързелувах качествено или защото вчера умишлено се натъпках със сладко, мляко и банани и сега мозъкът ми представлява сбръчкана ендорфинна батерия (аз разбирам и от биохимия к’во знайш ти)
Мдаа. Аз съм малката пчеличка, която жужи волно секунди преди да я сплескат на орнамент от стената с омазнения брой на списание „Телешопинг“. Аз съм грейналото слънце на някоя забутана островна държава, където всички са генетично предразположени към слепота. Аз съм малкото плюшено мече на ослепително красивата Дуда, която прави свирки за 4,50 на околовръстното.

Ето че почнах да говоря за птички, пчелички и пърхащи пеперудки. Накъде ли отива този свят, щом дори и аз вече не мога да съм апатичен към него. Дано да е вярно, че денят се познава по сутринта. Щото тая е наистина хубава.

Напоследък доста се поувличам по тежките метафори и нетипични литературни сравнения, което си личи, ако си прехвърлил съдържанието на този сайт. Честно казано понякога нямам никаква идея защо го правя; явно е някакъв начин да си повдигна самочувствието, щото според моята болна логиката трябва да си ебахти пича, щом говориш такива работи.

Днес реших да пофилософствам на най-примитивно ниво, затова седнах във факултетната кръчма с бира и новия брой на „Don Balon“ (а си мислех че вече съм чул всичко безумно що се касае до имена, откакто разбрах, че един от конкуренцията ми по време на кандидатстудентските изпити се казва Хари Вихъров). Та докато си пийвах биричка и току преглеждах списанието, се опитах да погледна на нещата – на нещата изобщо – малко по – непретенциозно. Щото си е истина, че аз обичам да си се вкарвам в разни филми от време на време. И да не си давам сметка за околната среда. Ми да, в общи линии нищо не измислих, но това беше един от малкото пъти, в които не се и опитвах да измисля нещо. Не е хубаво да си умник. Не знам защо, но не е хубаво. Човек трябва да си почива и от себе си понякога, така както трябва (трябва ли?-жизненоважно е!) да си почива от хората, независимо колко са му близки.

Кошмари и билети

Напоследък сънувам кофти работи. Кошмари. Върволици от неща, за които си мисля или съм видял през деня, а после ги виждам сглобени в доста черни и гадни пъзели. Фройд-стайл отвсякъде, ама се будя често и не мога да спя. Сигурно е защото спя сам. Трябва ми жена. Или пък защото ми е омръзнало да се занимавам с все едни и същи неща. Трябва ми хоби.

Страхотно е, че за теб има запазено място в директна линия до която и да е точка на планетата. Само една мисъл, само един моментен импулс, които те озовават на най-близката гара; и ти се превръщаш в забравен персонаж от снимките на своите приятели. Разбира се, повечето от нас нямат волята да го направят. Но е хубаво да знаеш, че все пак имаш възможност.

Странни дни

Абе всеки си има такива дни предполагам. Дни, в които страниш от всички, чувстваш се малко изолиран и малко тъжен, само малко отчаян. И всичко е уж едно малко, все едно го гледаш под лупа, за да повярваш, че действително съществува; а като поседиш десетина минути и се замислиш, чешейки се по главата като тъпан, почваш да си даваш сметка, че всъщност не е толкова малко. Мхм. Следобедна депресия. Като следобедно кафе. Двадесет и първи век, кво искаш.

Отдавна ми е време за бира, но не ми се пие. Не ми се пие бира?!? Все едно съм осемгодишно дете, на което току-що са казали, че дядо Коледа не съществува. Как да го поумееш?

Не ми се пие бира… Никога не съм бил толкова зле, че да не ми се пие бира. За последно изпитвах такава измъчена непотребност от алкохол, когато бях още в гимназията. Ама тогава бяха съвсем други времена. Съвсем друга планета, съвсем друг свят. Ех, спомени…

Четвъртък е и кръчмите вече са препълнени. И аз пък какво дрънкам – пролет е и кръчмите са пълни всяка вечер, България е и кръчмите са пълни по всяко време на годината. Ние сме великия богоизбран народ и алкохолът е нашия Моисей. Аналогиите са безкрайни и безполезни.

И все пак се надявам да изпия тази бира, от която имам нужда.

Събота сутрин

Мда. Все едно драскаш с нокти върху раклата, в която майка ти слага родопските одеяла. Странно сравнение, признавам, но много подходящо в случая. Подходящо за която и да е събота. Подходящо за която и да е сутрин, в която се събуждаш с глава, изритана в ъгъла от пиене. Ах, колко сладък може да е животът, дори когато си седиш на едно място и нищо не правиш. Всъщност не е ли това, за което се борим всички ние? Да можем един ден да си седнем на задниците, затънали във вафли и пенсии, да не правим нищо и да си мислим колко добре сме си прекарали живота само защото сме ходили един-два пъти в най-готината дискотека в града и между другото сме направили няколко деца. Еех, живот! Какви багри, какво разнообразие. Аз пък си мислех, че съм дошъл тук да се уча. Да живея, не да…правя това, на което ме учат, на каквото и да ме учат, в тоя лайнян факултет.

Явно каквото и да прави, човек винаги стига до задънена улица. Неизбежно е – като прането на насъбралото се мръсно бельо. Е, то си зависи и от това колко искаш от живота. Аз искам много. А ти? Не знам колко ще получа, по всяка вероятност много малко, но все пак мисля да се пробвам. Да получа нещо, имам в предвид. Човек живее само два пъти, ако се вярва на Флеминг.