
1. Micro Plier. Защото ми върши ужасно много работа. Само вагина дето няма вградена в него.
2. Компас. Защото съм бил много загубен.
3. Метална манерка Jim Beam. Защото така е по-яко.

1. Micro Plier. Защото ми върши ужасно много работа. Само вагина дето няма вградена в него.
2. Компас. Защото съм бил много загубен.
3. Метална манерка Jim Beam. Защото така е по-яко.
Ако се замислиш, това да си „последния човек на земята“ хич не е толкова лоша участ, колкото се опитват да я изкарат. Странно как страхът от самотата замъглява ума на хората.
1 Layer Cake – Продуциран от Матю Вон (продуцент на „Дулата“, „Гепи“ и „Mean Machine“), с новия Джеймс Бонд в главната роля. Съвсем прилично и забавно филмче. Май го издадоха на DVD, по кината въобще не мина или е минал тихомълком.
2 The Machinist – Епа нема такава депресия. Крисчън Бейл отслабва с 30 килограма за тази роля и изглежда наистина ужасно.След като го гледаш, си пусни „Батман в началото“, в който Бейл се снима веднага след това; то не е метаболизъм, не е чудо. Тук таме го даваха на едно две кина.Самият филм е супердепресиращ. Мрачен, тягостна атмосфера – нервното разстройство не ти мърда.
3 Klepto – Не е зле като за режисьорски дебют. Готина история, малко тъпанарски край, ама никой не е съвършен. След като го гледах, почнах да обръщам внимание колко много камери те снимат – където и да си. Ако един ден се запитам „Къде пропилях живота си“ дали ще мога да гледам записите за справка ?
Има и още много, разбира се. Вероятно много по-добри от изброените. Просто тези са първите три, които ми идват на ум. И защо всички можехме да гледаме „Мисията невъзможна 3″ примерно по няколко пъти на ден, а за тези трябваше да се ровя по няколко часа в сървър?
Единствена, фактически. Три. Три предмета, три коли, три каквото си поискаш. Три е много хубаво число. Особено по време на студентски изпит, за който не си се готвил.
И порно индустрия сме имали. Цял еротичен филм – и пак аз се оказах последния, който научава за него. След като бях подробно инструктиран откъде да го намеря, отделих час и половина за да го гледам. Някаква застаряла мома живее във вила в римски стил и ръси философски бисери докато я пълнят – много яко. Имам си и любим диалог от продукцията: „Нерез, баща ти да не е каруцар,бе?“ „Не,защо?“ „Ами кура ти е като каруцарска спица“ . А най ме кефи персоната на Малкия Мук, замаскирана зад перука, брада, чалма и тъмни очила. Все едно никой няма да се досети, че това е Жоро Софкин. Ами доволен съм. Що пък само на запад да си имат порно филми?
П.П. И ще ми каже ли някой какво по дяволите става с екранизацията на „Порно“ по Уелш?!?
Една вечер се бях излегнал и гледах филмче за динозаврите. Една от сцените ме доведе до внезапно философско прозрение. Развълнувах се до такава степен, че ми се прииска да пусна компа и да публикувам тука гениалната мисъл, преди да съм я забравил. Квинтесенцията така или иначе вече я забравих, но помня сцената, която я пръкна – един раптор видя, че някакви гадини искат да му вземат плячката, и се изсра върху нея. Та да пием за това – за всички кофти работи, от които се раждат дорби идеи.
Намерих това писание в един форум и се просълзих. Спомних си за първия път, когато се влюбих и как я хванах за гушата и започнах да я душа, което, имайки предвид нулевия ми опит с момичета, ми се струваше един много тарикатски начин да флиртуваш. От тогава девойката малко по малко започна да ме отбягва и отношенията ни охладняха – и до днес се чудя защо. Както и да е, намирам написаното – ако е вярно – за много сладко. „Много сладко“ ?!? Мамка му, остарявам.
„зна4и…… аз харесвам 1 мом4е и там кадето ходиме го вийдам постоянно ,,,,написах му на 1 пейка 4е го оби4ам и нз зато сас 1 приятелка запо4нахме да бягаме за6тото от там нататък не знаехме какво 6те стане и какво да правим! Сега нз какво да равя за6тото нз дали ме харесва!“
Някой записа ли номера на колата, която ме блъсна ?!?