300

Я, т’ва пък за сефте го чувам. Знаех за SIn City 2, че и  Sin City 3, ама едва тази сутрин разбирам за екранизацията на 300, друго чадо на Франк Милър. Ами дай боже да доживеем трети септември догодина, когато е официалната примиера на филма, а ние ще сме вече европейци и „комунист“ официално ще измести „селянин“ като върхова форма на обида сред народа. За съжаление още не съм се докопал до комикса, но не се съмнявам, че е добър. Иначе филма го е снимал оня същия, който реши преди една две години, че е много яко да прекопираш „Dawn Of the Dead“ в съвременен вариант, но нали му плащат на човека. Засега ето го официалния сайт на филма - има и тийзър

HardSlug

Тъй като от два дни въртя отново и отново Sin City , покрай който прочетох и комиксите, а и от доста време следя papermovie.com , реших и аз да си направя комикс. Черно-бялата стилистика ми е любима открай време, а сценарият – ако изобщо може да се говори за сценарий – е подобаващо плиткоумен. Следобедът ми отиде в обработка на кадрите, но мисля, че се получи добре като за първи опит. Даже реших и продължения да правя.
Виж го тук

Нещата са си такива

Всичко си остава такова, каквото е. Не можеш да промениш целия свят – най много да промениш твоя – ама и това малко ли е? Протестът е мъртъв като форма на революция, направете място за новия световен ред. Нека се развиваме. Не че виждам перспективи след вечер като снощната, когато девойки ти се признават в скрита любов, а пичове идват при теб и си говорят за благородността на природата. А, и повръщаш неща, които не помниш, че си ял. Ами случва се, предполагам.

Някои работки

I’m the 898,962,481 richest person on earth! Discover how rich you are! >>

Ето и един сайт, който изчислява къде точно стоиш в доходната верига на планетата. Изчислянията се правят на базата на данни на World Bank Development Research Group и явно имат за цел да обнадеждят хората, че дори да си мизерстващ студент в постсоциалистическа държава с нестабилна икономика, пак няма как да догониш над  5 000 000 000 души, които са по -бедни от теб. Така че радвай се на това, което имаш или обичай отредената си съдба, ако ще го караме философската. Освен това в сайта присъстват и традиционните „помогнете на бедните“ и „спрете несправедливостта“ заглавия. И социално ориентиран значи.

И още по темата за спасяването на света, този път екополитическо. Не знаех, че Ал Гор е направил цял филм за глобалното затопляне, в който, съвсем между другото, говори за нехайството на сегашната американска политика спрямо този проблем и споменава нуждата от нов политически курс, естествено в лицето на нов лидер; всичко това на фона на физиономията му в близък план. Доста гнусна агитаторска кампания(поне финалът й), но пък има доста интересни факти.

24 часа

Вчера беше доста кофти ден (напомни ми да проверя за произхода на думата „кофти“). Станах рано, купих си скучен вестник (а аз тва не е като да не го мразя) и каталуших през нестабилни настроения и моренце от мераци – от несподелена любов до несподелено световно владичество – но поне не колекционирам кукли Барби, нали !?! Резултатът беше, че се прибрах доста депресиран и тъжен и не можах да спя изобщо. „Пълно е с дълги и самотни нощи“ – ако трябва да цитирам реплика от колосалната филмова масовка (която все пак ми се превърна в нещо като краста, просветените знаят защо,хаха) Get Rich or Die Tryin’ , не знам как е на български. Колкото и да е учудващо, дори и посредствен филм като този успя да ме вдъхнови за доста неща, включително и за наводняването на предишното място, където живеех (прочети старите постинги за справка) – въпреки че тая история точно не съм я разисквал,мисля. Та идеята ми е, че подгонен от поредната инсомния седях цяла вечер на масата, загледан в една точка. Посрещнах зората с чаша ракия, както си му е редът, и излязох да поскиторя докато София е все още стерилизирана от студа и ранния час. Странно, но след всичката жлъч, която ми беше в устата, всичко изведнъж ми просветля и ми стана хубаво, и не мисля, че беше от грозданката. Дори и безкрайната редица от плакати на Волен, гордо вдигнал ръка, ми изглеждаха очарователно, докато прехвърчаха покрай мен на фона на парчето на Парис Хилтън. Изгревът, отварящите пицарии и магазини – мога да говоря още много за романтиката в градски условия. Работата е там, че просто ми просветна.

В ранния следобед

Още един понеделник. Още една вълна от нервни кризи, криви погледи и спотаени мераци сред редовите граждани. Задръствания, блъсканици, изтънели портмонета. По дяволите, неделя не беше ли вчера? Вали лек дъжд, мрачно време, но ми е любимо все пак. По улиците само тук таме се мяркат хора; изведнъж си връщаш усещането за пространственост и виждаш колко широки и спокойни могат да са улиците. Няколко капки дъжд прогонват натрапчивото присъствие на многото хора. Затова умишлено избягвам услугите на градски транспорт и си ходя пеш. А междувременно научавам някои любопитни нови нещица, като например, че по дискотеките е модерно да даваш 20 лева за табла със салфетки, които да разкъсваш и хвърляш около себе си – страхотно хрумване, ябълката току-що се вряза със страшна сила в главата на Нютон. Или пък че вече не знам коя година подред по улиците щъкат „модно облякъни и натокани“ момченца с прически, от които дори професионален футболист би се срамувал, и изкуствено избелени и скъсани дънки, затъкнати в обувките им. Защо някой не има каже най-накрая да си сменят начина на обличане, за да не ги бъркам постоянно с коледари, които колят прасе. Или пък че сме една от малкото държави в света, които толерират лудите и дори ги оставят да си имат собствена национална кабелна телевизия.